Малките никога не преяждат! Когато пораснем, губим здравата връзка с храната

Изключително съм чувствителна на тема хранене - като човек, който не желае да носи бремето на излишните килограми от суета и по здравословни причини; като кулинар; като жена, на която се наложи да свали едни 30 кг след кофти първа бременност и още 10 след втората. И не на последно място – като майка на две дъщери.

Вероятно има и още причини, но да речем, че тези са най-фундаменталните, а още по-чувствителна съм, когато става въпрос за храненето на децата ни. Темата е толкова сериозна, всеобхватна, глобална и повсеместна, че са изписани тонове научни и псевдонаучни публикации, обаче, на този етап, така или иначе, оставаме заседнали в теорията.

Глобално ни тежат едни много килограми

Защото отдавна сме прекъснали естествената си връзка с храната и сме забравили първопричината за храненето, а именно нуждата да получаваме енергия чрез нея. Без да имам академични познания в областта на медицината, диетологията, биохимията или психологията, ще споделя някои свои притеснения.

Съвсем конкретно събитие ме провокира да напиша този текст. Реклама на хранителен продукт, насочена към подрастващите, който обвързва храненето със скуката – две думи, които не бих поставила в едно изречение с пряка зависимост между тях.

„Вкусове срещу скуката“ - ужасно е децата ни да мислят, че храната е решение за скуката или служи за попълване на емоционални празноти и набавяне на щастие. Има други, къде-къде по-здравословни, ефективни и полезни методи за справяне с тежки ситуации.

Единственият проблем, който може да бъде решен реално с храна, е нуждата от енергия

Всичко останало отива в сферата на емоционално хранене, което води до зависимости и покачване на теглото. Разбира се, удоволствието от храненето е изключително важно.

Прекрасно е да се наслаждаваме на богатите цветове и вкусове в блюдото си, на майсторските техники, с които е приготвено; да оценим времето, труда и усилията, за да бъде поднесено то на масата. Обичам да се храня, обичам да готвя, обичам да сервирам вкусна храна на семейството и приятелите си и прекарвам много часове в кухнята. Но храната и храненето не решават проблеми, по-скоро ги създават с прекомерна и безразборна консумация.

Снимка: Guliver / iStock

Ядем, а не сме гладни. Храним очите си, много след като стомахът е пълен. Учим на същото и децата си. Отиваме на разходка в парка, като преди това сме закусили обилно, и продължаваме с царевица, чипс, пуканки, сладолед, шоколад, захарен памук… И после обяд. Поглъщаме много повече, отколкото тялото ни има нужда, за да функционира добре. И накрая успешно го разболяваме. Ще завещаем на децата си болните си/им тела.

Изграждаме отношенията си с храна още в най-ранна детска възраст. Основен фактор е отношението на семейството към храната, какво, колко и как се слага на масата. Замислете се: малките деца никога не преяждат. Не можеш да ги накараш да изядат и лъжица отгоре, ако са се нахранили. После порастваме и губим здравата/здравословната си връзка с храната.

Поколението ми израсна с тестените вълшебства на баба: баници, мекици, палачинки, милинки, кифлички… И с боза от 6 стотинки. Като деца се прехранвахме основно с прости въглехидрати. Не страдахме от наднормено тегло, защото по цял ден търчахме из кварталните улици. Нямаше детски канали, нямаше компютри, нямаше смарт устройства и играчки много-много нямаше. Ходехме пеша до училище и почти всички спортувахме. В целия квартал имаше едно-единствено пълничко момченце, което беше със заболяване и по тази причина теглото му беше наднормено.

Не се замислях особено с какво се храня, докато не родих първото си дете

Трябваше да сваля натрупаните през бременността килограми, не от ядене, а от обездвижване – прекарах 7 месеца на легло за задържане. И тогава започнах да чета. Доклади на Световната здравна организация, научни статии, книги и изследвания, свързани с храненето и биохимията на човешкото тяло. Което доведе до цялостна промяна в отношенията ми с храната, начина ми на хранене и респективно върху теглото ми.

Успях да сваля 30 килограма за около година, без да имам йо-йо ефект до ден днешен. Не бих си позволила да давам съвети в областта на диетологията, но мога да ви споделя какво работи при мен:

- Наблягам на пресни зеленчуци и плодове, ядки, яйца, месо, масло, сирене/козе/, зехтин, маслини.

- Почти напълно изключих простите въглехидрати от менюто си. Рядко ям паста, ориз и картофи. Хляб още по-рядко. Тестените вълшебства на баба не ми липсват по никакъв начин и не ги замествам с нищо.

- Не пия газирани и подсладени напитки.

- Не купувам консерви и полуфабрикати. Готвя.

- Храня се по три пъти на ден.

- Пия много вода.

Отдавна всички знаем, че диетите не са решение

Нещата опират до трайна промяна в нагласата и хранителните навици. Никак не е страшно да се живее без брашно и захар. Има толкова други вкусни неща за ядене. А децата се хранят с това, с което се хранят родителите им.

Някои казват, че за да се изгради траен навик, е необходимо да изминат 40 дни. На мен ми отне две седмици да променя хранителния си режим, да свикна с него и да се чувствам добре.

Животът е сладък, дори да не ядем захар и никак не е страшно като цяло да се яде по-малко. Какво толкова ще се случи? Най-много да отслабнем :)

П.П. Ако искате да промените хранителните си навици, но не успявате да се справите сами, обърнете се към истински диетолог с медицинско образование. Не вярвайте на шарлатани, чиято единствена цел е да ви вземат парите.

Ралица Найденова

Снимка: личен архив

Тя е филолог по образование и графичен дизайнер по професия, автор и съмишлник на проекта „Пощенска кутя за приказки“. И създател на интерактивната книга за деца „Приключенията на принцеса Точица“, майка на две дъщери, която се опитва да не се превърне в скучен възрастен.